(„ШИПКА”)
Дамян Петров Дамянов (1935-1999 г.)
Болгарские поэты
Перевод: Людмила Станева
Дамян Дамянов
ШИПКА
Над деветстотин стръмни стъпала!
Да се качи тук пеш, а не с кола,
едва ли даже здрав човек могъл би!
Аз тръгвам пеш. Кръвта ми се тресе.
Кой предпочел би гладкото шосе
пред подвига на шипченските стълби?
Тук не по стълби, а по канари
се е катерил мъртвият дори
в ония дни на вековечна слава!
И пътят още е от кръв горещ!
По тази кръв с молитва се минава!
Кръвта на два народa пари тук!
И те до днес стоят един до друг
на този връх в прегръдката от камък!
Затрупват ги и преспи, и мъгли,
но няма сила да ги раздели!
По-вечни от върха стоят те двама
и свода на плещите си крепят.
Към тях ме води този стръмен път
и той ме вика с ековете бойни.
От канари сърцето ми кърви!
Върхът расте от сечени глави!
И тишина!
„На Шипка все спокойно!“
Не е спокойно! Шипка пак крещи
във мен, в сина ми, в нашите бащи!
Зове ни с ветровете си – тръбачи!
Над деветстотин стръмни стъпала!
Вървя по тях през кървава мъгла –
не към върха, към себе си се качвам!
Дамян Дамянов
ШИПКА (перевод с болгарского языка на русский язык: Людмила Станева)
Крутых ступеней здесь за девятьсот!
Пешком не каждый вверх по ним пойдет,
Пусть он здоровьем будет и не хлипкий.
Но я иду пешком. Дрожу, как ртуть.
Кто предпочтёт шоссейный гладкий путь
Ступеням героичной гордой Шипки?
Не по ступеням, а по кручам скал
Тут даже мёртвый путь наверх искал
В дни вековечной беспримерной славы!
Гранит от крови пролитой горяч.
Немыслим без молитвы путь кровавый!
Кровь двух народов в камне том течёт!
И до сих пор стоят к плечу плечо
Здесь, на вершине, в каменных объятьях.
Сугробы накрывают их и мгла,
Но нет на свете силы, чтоб смогла
разъединить исконных, вечных братьев.
Небесный свод лежит на их плечах.
К ним поднимаюсь я за шагом шаг,
Под отзвуки пальбы бесперебойной.
А пик растёт и сердце рвёт, багров
От павших в сечи огненной голов!
И тишина!
„На Шипке все спокойно!”
Нет, не спокойно! Шипки громкий зов
Во мне и в сыне, в памяти отцов!
Трубят ветра нам клич, не унимаясь!
Крутых ступеней здесь за девятьсот!
Нет, не к вершине мглистый путь ведёт –
Не на неё, к себе я поднимаюсь!